Илия Лазаров е главен секретар на СДС, народен представител от

Илия Лазаров е основен секретар на Съюз на демократичните сили, депутат от Съюз на демократичните сили в парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 45-ото Народно заседание, шеф на кабинета на президента (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов.
Външнополитически специалист и анализатор.
Владее френски, испански, италиански, съветски и британски езици.
Кандидат за народен представител в Европейския парламент от листата на ГЕРБ - Съюз на демократичните сили

- На прага на война ли сме след концепцията на парламентарната асамблея на НАТО да се позволи на Украйна със западно оръжие да стреля по цели в Русия?

- Парламентарната асамблея на НАТО взима чисто формално-политически решения. Те нямат обвързващ темперамент. Обвързващо решение може да вземе НАТО и страните – производителки. Така че става дума за политическа декларация, която показва позиция. Това не значи, че сме на прага на война. А и сега украинците употребяват тези оръжия и без да взимат позволение, с цел да обстрелват съветска територия. За страдание, това е един доста тежък спор, който би трябвало да откри своето решение и то по оптимално бърз метод, тъй като към този момент се следи изнервяне и от двете страни – и от украинска, и от съветска. Конфликтът се затлачва. Независимо че има прочут прогрес от съветска страна, и двете страни изпитват дефицит на хора. Това, което става сега в тази война, е замяна на удари с дронове и ракети, само че се стреля по градове, което води и до цивилни жертви. Това става все по-недопустимо за Европа през ХХI век. Парламентарната асамблея, дублирам, взе политическо решение. А решенията на НАТО се взимат с консенсус.

- Такова решение може да бъде взето на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли.

- Да.

- Кой би трябвало да води българската делегация, като се има поради, че позицията на президента Радев се разграничава от позицията на държавното управление? Президентът съобщи, че пращането на още хора и оръжие в Украйна не е решение на въпроса, че то би трябвало да се търси на масата на договарянията, за което бе остро подложен на критика от представители на държавното управление.

- Според българската конституция външната политика се организира от изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Кой ще бъде отпред на делегацията и какъв ще бъде съставът й, ще реши Министерският съвет. Съответно и отговорността е на Министерския съвет. Президентът е висш главнокомандващ единствено и само, когато сме в положение на война. Ние не сме в положение на война, без значение от това, което някои хора и медии се пробват да наложат като тематика. Ние имаме дипломатически връзки с Руската федерация, те имат дипломат в България. Естествено, има известно напрежение около спора в Украйна, само че това не значи, че сме в положение на война. А функционалността на президента като висш главнокомандващ е само, когато има оповестена война.

- Защо този сигнал – решението на асамблеята, трябваше да пристигна от София?

- Парламентарната асамблея на НАТО се организира в София, тъй като семейството се редува. Преди 20-тина години също имаше сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София. Тогава ние не бяхме член на алианса, само че бяхме хазаин на подобен конгрес като страна - кандидатка. Това е политически конгрес, на който се обменят хрумвания и възгледи, това не е орган, който взима решения. И това доста постоянно се бърка в България. Лично съм взел участие в подготовката на предходната парламентарна асамблея през 2001 година Тя се организира под управлението на президента Петър Стоянов дружно с тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски. След 20 и няколко години още веднъж ще ни пристигна редът да сме домакини.

- Трябва ли България да реагира по-остро на агресивното държание на новия президент на Северна Македония Гордана Силяновска?

- Мисля че би трябвало да се отнесем по-скоро със състрадание. Нашите съседи си вземат решение вътрешнополитически проблеми и се пробват да намерят външнополитически изход през борба с България, а към този момент и с Гърция. Това е неуместно, тъй като Северна Македония е претендент за член на Европейски Съюз и има критерии, които би трябвало да извърши. Един от основните критерии е да няма неразрешени спорове със своите съседи – без значение дали са членове на Европейски Съюз или не са. Когато България аплайваше за Европейски Съюз, Гърция сложи императивно изискването да върнем екземпляра на „ История славянобългарска “, който беше откраднат от българския манастир в Света гора Атон. Тогава президентът Стоянов настоя да се върне този образец, където има написани няколко страници от Паисий. Тогава имахме прелестни връзки със Скопие. Северна Македония в този момент е кандидат-член за Европейски Съюз и не би трябвало да има неразрешени проблеми със своите съседи. Френското предложение беше точно в този смисъл, то значително пази ползите на България, тъй като се споделя, че хората с българско съзнание в Република Македония би трябвало да бъдат предпазени конституционно, както всички останали малцинства в тяхната конституция. Тя е по този начин конструирана, че в случай че не си споменат в нея правата ти не са предпазени. Ние желаеме да изчезне езикът на омразата, не желаеме да променяме тяхното схващане за историята, желаеме да не крадат нашата история. По другото учените ще се схванат или няма да се схванат – и досега сред Франция и Германия има отворени тематики, само че това не пречи на страните да развиват връзките си. А в Скопие прекалено много политизират дребни тематики, видяхме, че ВМРО-ДПМНЕ завоюва изборите въз основата на омразата към България и към българите.

- Отношенията ни с Турция като че ли не са на равнището, на което бяха, когато министър председател бе Бойко Борисов. Това проблем ли е предвид на миграционния напън?

- Нормално е връзките да имат спад заради неустойчивостта на българското ръководство. Проблемът не е в Турция, а у нас. За последните три години се смениха няколко държавни управления – постоянни и служебни, с релативно къс период на деяние. И това не може да подсигурява продължителност на българските връзки с другите страни. Това е един от минусите на нестабилното ръководство. България освен във външнополитически проект има нужда да има дълготрайно устойчиво ръководство, най-малко с небосвод от един цялостен мандат. България има нужда от обикновено ръководство и поради стопанската система, и поради външната политика, и поради нестабилния свят с споровете в Украйна и Палестина. Затова от парламентарните избори в България би трябвало да излезе устойчиво ръководство, което да сложи страната на здрави крайници. А министър председателят Борисов имаше прелестни връзки с президента Ердоган, сред тях имаше взаимна благосклонност и това, естествено, подкрепя развиването на двустранните връзки. Това постоянно е бонус във външната политика.

- Защо предпочетохте да се кандидатирате единствено за Европейския парламент, а не и за българския?

- Моята активност постоянно е била в областта на външната политика и външните връзки. Мисля, че ще бъда потребен в Европейския парламент. Няма да прекъсна своята активност като основен секретар на Съюз на демократичните сили и ще продължа да извършвам и тези функционалности. Но мисля, че мога да бъда потребен в сфери като външната политика, защитата и сигурността. Смятам, че Европа върви към интеграция точно във външната политика и защитата и най-много – в съгласуваност, синхронизация и интеграция на службите за сигурност, които са тези органи, които предотвратяват терористичните офанзиви. Това е доста значимо, тъй като всяка една обособена страна, даже огромна като Франция, Германия, Испания или Италия, не е задоволително мощна, с цел да може да предотврати такива закани.

- Има ли възможност европейската политика да се промени съществено предвид на прогнозите, че крайнодесните ще имат най-вече места в Европейския парламент, повече от Европейската национална партия, която социолозите слагат на второ място.

- Не, не се обрисува такава възможност, въпреки че има наклонност в интерес на крайнодесните. Но те не са единни, тъй че да образуват една група. Нашата партия „ Възраждане “, да вземем за пример, напълно не е крайнодясна, тя е просто проруска партия.

- Силно дискутирана е опцията да отпадне условието решенията в Европейски Съюз да се взимат с консенсус, да се понижи броят на евродепутатите и на еврокомисарите, тъй че не всяка страна да има собствен представител в Европейската комисия. Какво мислите за тези хрумвания?

- Всяка страна има еврокомисар, тъй като това е залегнало в Лисабонския контракт. Може да се стигне до концепцията да се сформира държавно управление на чисто функционален принцип, а не на паритетен, само че при придвижване на интеграцията. Тогава обособените комисари няма да бъдат излъчени въз основата на това, че са представители на обособените страни. Там, да вземем за пример, може да има двама българи и нито един хърватин и тези хора ще бъдат членове на Европейската комисия в персонално качество. Но това е доста дълъг диалог и преди този момент би трябвало да се промени Лисабонският контракт. Със сигурност няма да се случи в идващия мандат на Европейския парламент. Идеята за понижаване на броя на евродепутатите се дължи на това, че ще влязат нови страни и това ще утежни и оскъпи издръжката на Европейския парламент. Също тематика, която ще се дебатира, само че след идващото разширение на Европейски Съюз, когато то се случи. В момента броят на евродепутатите от една страна е симетричен на популацията й. Засега това е научен спор. А що се отнася до правото на несъгласие или взимането на решения с консенсус, да, тази тематика се разисква. Но става дума за избран тип решения. Има базови решения, за които консенсусът не може да отпадне. Такова е решението за приемане на нов член, това не може да стане, в случай че всички членове на този клуб, наименуван Европейски съюз, не са съгласни. Защото това може да докара до центробежни и дезинтеграционни процеси. С други думи – избрани решения ще останат консенсусни, а други – от по-оперативен темперамент, ще се взимат с нормално болшинство или с две трети.